Пътят
И като се замислиш, каква полза от съденето, дъще? Мама си отиде, защото съдеше други хора, тате си отиде, защото съдеше себе си.
Трудна за разказване беше тази история, но дано си разбрала поуката й. Научи се да се доверяваш Калино, защото нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Пък и оправдани да са опасенията ти, пак вярвай, че Бог за тебе добро е отредил. Бори се за щастието си, не го подарявай на друга. Понякога човек може да се заблуди – чини му се ,че любов търси, а пък то – болка е. Болка за него, болка и за тия около него. Понякога може би трябва да разбереш. И да простиш. Ако не можеш, тръгни по друг път, без този, който е бил до теб до сега. Но като тръгнеш, остави си болката насред пътя и продължи напред. И като срещнеш друга любов, не давай на страха да се връща, защото хората са различни. Това, дето един ти е сторил, друг няма да си го и помисли. Не си затваряй сърцето- нито поради измяна, нито поради страх.
[1] Чини му се – Струва му се
„От баба знам, че най-добрия лек за болката е молитвата.
Когато пораснах, и особено след като баба си отиде от този свят, много често забравях за това лекарство.
Проблемът не беше , че не се молех, а че се молех нередовно. Понякога, когато имах трудности, забравях първата ми мисъл да бъде отправена към Бога. Друг път пък, първо към него се обръщах. Не бях стабилна във вярата си. Емоциите ми бяха като река в планински пролом. Понякога се блъскаха в скалите на страховете ми, понякога леко и живописно се разливаха, носейки в себе си любовта ми,. Понякога скачаха като водопади и едно настроение сменяше друго, друг път меко напояваха душата ми с мира и спокойствието си. Не ми беше трудно да се почувствам щастлива. Трудно ми беше да остана такава.
С помощта на Библията и на съветите на дядо Благой – селския свещеник, си спомних и за това, на което ме беше научила баба. И лека – полека, започнах да ставам по-усърдна в молитвите си. Тогава започна и изцелението на моите емоции, на моите болки. Затова изживях живота си щастливо, дъще. Не защото нямах трудности, а защото имах лек за тях.
Молитвата Калино, е разговор с Бога. Не е толкова важно да знаеш как да се молиш. Важно е да вярваш, че Той чува молитвите ти.
В един от псалмите Бог казва:
„И Ме призови в скръбен ден. Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“.
А Исус ни казва: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“ и още: „ всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.”
Затова мила Кали, когато имаш проблем – моли се, за да поискаш помощ. Когато си щастлива и постигаш успехи, моли се, за да благодариш. Превърни молитвата в твой верен спътник и така винаги ще чувстваш близо и Бог, и неговите напътствия.”
„Виж как се пише думата СМИРЕНИЕ. Не случайно в нея се съдържа думичката мир –
С МИР да приемаме това, което Бог иска да правим, без да се противим, без
напрежение. Егото прави човек неспокоен, кара го да страда, а смирението води към
покой, към мир.
Опитай се да развиеш това качество, Калино, и помни, че то е като да извървиш един
дълъг път. Няма да стане отведнъж. Ама ти не спирай да вървиш, колкото и пъти да
паднеш и да се подадеш отново на егото си…
*****
…Научи се дъще, да служиш на хората с любов. Всичко останало е проява на егоизъм. Ако имаш нещо, което ти е в повече, отиди и го дай на някой, който си няма. Преди години, ако някой не смогваше да си прибере реколтата, ние се събирахме и му помагахме. А сега как е – гледаш, че съседа мъкне дърва към мазето, и го подминаваш. Защо не се спреш да му помогнеш? Ех, Калино, друго време настана. Време разделно…разделя хората и от ближните, и от Бога. Затова не живей по инерция дъще, и ти с ритъма и обичаите на твоето време. Избери си твой ритъм, и твои обичаи, и вгради в основата им смирението, така както се вгражда сянката на мома в мост. И колкото си по-смирена, толкова повече ще успяваш в живота си.”
“След това, Кали, искам да ти пиша за вярата в мъжа до теб.
С партньора, който ще си намериш, бъдете като един отбор. Като двама души с една цел, с една представа за бъдещето. Представи си два вола, впрегнати да орат в един хомот. Добри волове, работливи. Всеки иска да свърши своята част от работата. Но единия мисли, че трябва да върви наляво и дърпа натам. Другият мисли, че трябва да върви надясно и дърпа натам. Ровят в земята, полагат усилия, дърпат с всички сили, но резултата е все един и същи – не могат да помръднат от мястото си.
Така и двама души, които са семейство и заедно теглят хомота, тъпчат на едно място, ако няма между тях сговор и разбирателство. Единия трябва да е водещ, Калино. Трябва да зададе посоката. И тогава нивата ще бъде изорана, а вие ще берете плодовете на усилията си.И добре е този, който води семейството да е мъжът.
Той има нужда само от едно – да вярваш в него, да му се довериш и да одобряваш това, което прави. Така му даваш сила.
Като започнем да живеем с един мъж и бързо забравяме това, дето ни е очаровало в него. Виждаме само грешките му. И си казваме: Няма за какво да го хваля. А пък то, има. Все нещо хубаво у всеки човек има. И щом си с него, ти вече си видяла това хубаво нещо и затова си го харесала. А после си го забравила. Затова, ако се почувстваш някога така разочарована от мъжа си, вместо да мислиш за слабостите му, припомни си силата му, нежността му, вниманието, което ти е давал. Виждай в него само добрите му качества, дъще, и те ще се завърнат.
А започнеш ли да го критикуваш, той ще се свие в себе си, ще започне да се се крие в своя си в свят, дето за теб все по-малко място ще има. А ти ще си все по-разочарована. И се завърта един кръг, от който излизане няма.
И в мъжа вяра се иска. Като повярваме в него, сила му даваме. И той оправдава доверието ни.”