Есенно ми е… Дъжд от златни листа изящно пада върху косите ми. Слънцето срамежливо наднича през клоните и поръсва очите ми със златен прашец. Мирисът на влажна трева изпълва сетивата ми.
Вървя по мекия килим, който есента е постлала и мисля за втъканите в него листа. Край ли са или начало? Тъгуват ли за клоните, които са били техен дом през пролетта и лятото?
Празнуват ли срещата си с тревата? Нещо остава в миналото, нещо ново се ражда. Безкраен кръговрат.
Кратки дни, уютни домове, мирис на ябълки и канела, огън в камината, пламък на ароматна свещ… Сгушване – в любими хора или в себе си. Просто есен… Просто Живот…
