ВАСЯ – енергия, хъс и много любов

Тя е като поток с кристално чиста вода. Срещаш я и искриците в очите й осветяват денят ти.

Защото е изпълнена с обич и мир.
Защото е естествена и истинска.
Защото отдавна е превъзмогнала суетата и отдава значение само на истински важните неща.

Вася е човек, който не може да си представи да бъде поставен в рамки. Свободолюбива, креативна, вдъхновяваща, стремяща се винаги да направи добро. Изминала пътя на трансформацията от „гъсеница до пеперуда”, от жена с наднормено тегло до фитнес инструктор.

📌 Промяната

В този период от живота си се чувствам прекрасно. Но преди години се лутах и не можех да открия кое е онова, с което искам да се занимавам. Правех опити, отказвах се, когато нещата не се получаваха. Бях в някакъв вътрешен хаос. И преди осем години, когато взех решение да отворя фитнес залата и да работя с жени, всичко се промени. Всъщност в женските умове често е хаос, така че това беше правилната за мен целева група / смее се/. Истинската причина всъщност е, че съм изживяла това, през което преминават голяма част от дамите, посещаващи залата и искам да им помогна да извървят пътя към промяната.

📌 За да постигнеш нещо, трябва истински и силно да го пожелаеш

По образование съм хотелиер, работила съм по професията си, но не с този вътрешен пламък, с който работя сега във фитнеса. Бях управител на заведения, но разбрах, че това не е моето. Правех го само, за да изкарвам пари, с които да мога да живея. Един ден просто си пожелах нещо да ми се случи и сигурно съм го пожелала много, много силно, защото животът ми се промени.

📌 Много важно е някой да повярва в теб! Ако се видиш през неговите очи, ти самият започваш да вярваш в себе си!

Аз се борех с наднорменото си тегло, бях около сто килограма и това дори да си помисля, че мога да стана фитнес инструктор, звучеше смешно и абсурдно. Но дълбоко в себе си аз го пожелах. И още на следващия ден, точно като в приказките, една дама ми се обади и ме покани да участвам в групова тренировка. Приех това предложение шеговито, но си дадох сметка, че набират хора, за да се сформира група. Имаше и такса за участие и ставаше въпрос за FREESTYLER – тренировка върху борд, оборудван странично с ластици, които дават възможност на цялото тяло активно да участва в натоварването на организма. Въпреки, че се чувствах малко неудобно, все пак отидох и жената, която беше треньор за България – Петя Добрева, след тренировката ме покани и ме попита дали искам да се занимавам с това. Реших, че ми се подиграва и отказах. Тя обаче ми даде възможност да помисля, защото беше видяла в мен потенциал, който аз по онова време не можех да видя. Може би това ми даде някакъв тласък и взех смелото решение да опитам. Сякаш самата аз повярвах, че мога да сваля излишните килограми и започнах режим и тренировки.

📌 Свалянето на килограми е един омагьосан кръг.

Мотивацията на пълните хора е много кратка. Силна е като порив: „Искам да отслабна веднага, още утре”, трае много кратко и ако няма кой да ги хване, да ги извади и да им каже: ”Аз знам, че няма да стане лесно” и да им покаже някакъв разчистен път, няма как да се случи.
При мен беше точно така. Безкрайно лутане с вълшебни чайчета и диетки, за три дни, за пет дни… Пиеш вода и не се храниш няколко дни, накрая припадаш от глад.

📌 А пътят е много лесен!

Първо разчистваш ума от всичко излишно, даваш си сметка в какво си се превърнал и защо си се превърнал – мислене, депресия, лоши настроения. Това, да повярваш, че ти си си виновен за състоянието, в което си, е много важно. Защото пълните хора смятат , че всеки друг им е виновен. И е много трудно да се тръгне по пътя на промяната. Изпитваш срам да влезеш в зала. Когато отидеш на заведение с приятели, ако не ядеш, те смятат, че го правиш само за пред тях, а всъщност вкъщи си похапваш добре. Ако ядеш, ти казват, че си дебела, защото ядеш. Няма златна среда. И заради срама, който изпитваш, спираш социалните контакти, спираш да излизаш…А всичко е в главите ни. Ако не започнеш сам, няма как да стане.

В последствие започнах курсове при нея. Взех един сертификат, после още един. И започнах да си правя групи в Перник, в Сапарева баня и в Дупница. И така започна едно колелце да се върти. Защото много дълъг период стоях само на едно място и се самосъжалявах. Това, да се самосъжаляваш, е най-проклетото нещо. Цялата агресия и омраза да си я насочваш към себе си. Не те лови сън. Нищо не върви. Събуждаш се с идеята, че този ден е отвратителен и нищо няма да се случи, освен да се самосъжаляваш и да изпитваш омраза към себе си. Това разболява.
Тогава си търсех някакви болести, за да имам оправдание за килограмите си. Не исках да призная, че те са от ядене и от депресивни състояния.
И така, малко по малко започнах с групите и изкарвах някакви средства, от които да си формирам една минимална работна заплата. Това го правих две години и бях много уморена. Тежки бордове, логистика, ходене… Една тренировка ми отнемаше не един час, което всъщност е активното време за трениране, а около четири часа.

📌 Видях залата с въображението си

Един ден минавах по улица „Патриарх Евтимий“ и видях, че едно заведение се отдава под наем. Не знам как ми проблесна идеята, аз не съм чак толкова смела, но си казах: „Леле, каква хубава зала! Няма да нося повече бордовете натам насам“. И попитах…
Така преди 6 години се роди залата. С много перипетии, с много трудности. Имам хоби – карах активно мотори и продадох всичко, което имах, за да мога да плащам разходите по новото си начинание и фитнес залата да може да заработи активно. Отначало идеята ми беше да провеждам само групови тренировки. Но си дадох сметка, че няма как да си изкарвам наема, ако правя само това.
Наложи се наистина да продам всички неща, които обичах и да закупя уреди за залата. Сега, като гледам снимки и ме е срам, защото са уреди за домашно ползване. Но така се стартира, когато няма кой да ти даде един куфар с пари и да ти каже: “Давай!“.
Благодарна съм на хората, които още тогава са ми се доверили. При мен, бих казала, че това ми е хубава черта, всичко е на масата. Аз толкова мога! Мога да купя това. Мога да дам всичко от себе си, за да ти се случат нещата, защото съм го вървяла този път. Още през първата година започнах да подменям уредите с парите, които изкарвах. Започнах да инвестирам и в себе си, защото няма по-важно нещо от това. Изкарах курс при Фернандо Горини и завърших „ Steel Combat“ и„Steel Tonic“. При Светлин Спасов – „TABATA TAB OUT“. И така започнах да се обогатявам.

📌 Всяко нещо има своят смисъл

Животът е устроен така, че трябва да преживееш нещо, да преминеш през него, за да извадиш всичко, което ти е полезно.За да можеш да го предадеш. Аз преди това никога не бях имала проблеми с теглото. И изведнъж бях 100 килограма. И имам чувството , че това нещо ми се случи, за да мога да премина през него, да се преборя и да кажа на другите 100 килограмови :“Не си давайте парите за лекарства! Недейте да си купувате разни уреди за вкъщи, които ще са ви просто закачалка. Защото това всичкото съм го минала. Нещата са прости. По-малко храна, повече движение и те се случват. И да има подкрепа. Аз нямах такава и затова лутането ми продължи 2 години.
Начинът е лесен, но ние сме устроени така, че да търсим сложната система.

И така все повече хора започнаха да ми се доверяват. В града се чуват приказки, че съм деспотична. / Смее се. / Да, така е. Аз съм изискваща. Ценя времето и парите, защото знам как се изкарват. Някоя жена идва тук, отделила си е няколко часа, плаща си за тренировка и аз да седя с нея и да си говорим – няма как да стане! Затова в залата са останали хора, които идват, за да направят нещо за себе си и да си тръгнат. Държа много на времето. На мен ми е ценно и на другите им е ценно!

📌 Храната е свързана с емоциите, със спокойствието.

Нека не се превръщаме в роботи! Аз съм против храненето под режим. Спокойствието на душата е много важно. Ако там усетиш спокойствие и пускаш нещата, които ти се случват, ако ги оставяш да преминават през теб, без да ги задържаш, тогава всичко е наред. Ние сме хора, имаме емоции, носим душа, обичаме… Не можеш да си робот. Да разграфиш денят по часове и минути, да спазваш стриктно този график за спорт и хранене. Виждала съм такива хора. Имат изваяно тяло, но отвътре са кухи. Вниманието им е насочено само към това да направят тялото си да изглежда по определен начин. Аз самата не спазвам никакъв режим. И сега ще се върна на въпроса с доверието. Идват хора, които не ме познават и очакват от мен да съм с тънка талия и атрактивна на вид. Аз не съм атрактивна. Аз съм си аз. Не гоня такава визия. И затова трябват няколко тренировки, за да започнат да ми имат доверие и да разберат, че съм чела много и продължавам да чета. И твърдя, че колкото повече чета, толкова повече не знам, но това не ми тежи. Виждам, че тенденцията е, че трябва да сме в рамки. И ако фитнес инструктора не изглежда по начина, по който се вписва в рамката, не може да му се има доверие. Защо? Защо трябва да сме в рамки?

📌 Пускай!

Просто трябва да пускаш. Емоции, една след друга. Ние сме емоционални същества. Много е важно да се приемаш такъв, какъвто си.
Всички имаме оправдания и ги носим. Като не искаш или не можеш да отидеш в зала, хващай децата и отивай на парка. Ако днес пропуснеш кардио тренировката, отиди на басейн със семейството си и изкарай един хубав ден. Не е нужно като пропуснем тренировка да се обвиняваме и да се наядем като за последно, защото така или иначе днес сме се провалили. Не. Просто днес не ти се ходи на фитнес. Ами не ходи. Кой те кара?
Просто поемаш по естествения път. Не се самообвиняваш. Не мислиш за килограми. Това те прави щастлива. Тялото функционира по друг начин. Отделят се хормони на щастието, защото си отишла на парка, където се чувстваш щастлива, а не в залата, където се чувстваш нещастна. Прави това, което те прави щастлива.

📌 Зареждането…

Правейки нещо хубаво за теб, на мен ми става още по-хубаво, което ако го завъртиш, е егоистично. Аз така се съхранявам. Кое ме зарежда? Зареждат ме хубавите хора. А знаеш ли как пускам? Понякога идват жени в лошо настроение и аз започвам да се шегувам с тях и те се отпускат. Но не допускам да ми го предават. Това, че извършват движение също им помага, защото то работи на нивото на хормоните. И след това казват: „Добре, че дойдох, за да ми мине”. Минало ти е, защото си се отдалечила от проблема, заредила си се с добро настроение и този проблем вече придобива друга тежест.

Ние , жените, обичаме да анализираме, да се вглъбяваме в проблемите. Когато имам затруднение, аз го оставям настрани. Не го заравям в пясъка, но се водя от това, което са ни предали старите хора, а именно – да не вземаш решение вечер, да преспиш една нощ и на сутринта отново да премислиш. Така виждаш и други гледни точки и проблемът става решим. Иначе напразно губиш енергия. И защо? Само проблемите с фатален край са наистина проблеми. Всичко останало е решимо.

Зареждат ме природата, животните. Но ако преди само им се радвах, то сега се и притеснявам за тях. Правя каквото мога, за да помогна. Някои казват, че съм събрала кучета пред фитнеса. Не, не съм ги събрала. Те сами се събраха. Аз полагам грижи според възможностите си. Например – кастрирам ги, за да се спре тази популация, за да не виждам убити и размазани по улицата кучета. Аз също се страхувам от глутници, но не мога да убия двете кучета, които живеят пред сградата. Купувам им храна, обезпаразитявам ги, защото нахраненото куче не е агресивно. Не ми е лесно, защото разходът за тяхната храна не е малък. Лишавам се от маникюр или фризьор, за да отделя пари за тях, но това е, което мога да направя.
Няколко пъти садим дървета, но голяма част от тях не оцеляват. Но не мисля да се отказвам. Ще продължа да се грижа за природата около нас.

Много ме зареждат и пътуванията. Обикновено пътувам с Деница Дикова – моя приятелка и колежка, и се стараем да изживеем всяко пътешествие не като туристи, а да се потопим в ежедневието на хората в съответното населено място. Да го видим през техните очи.

📌 Музиката…

Не обичам да се усамотявам. И да слушам носталгични мелодии. Тъжната и меланхолична музика може да те вкара в депресивно настроение. Музиката, която зарежда е с ритъма на сърцето. Пам, пам, пам…Тя те кара да се усмихваш. Слагаш слушалките и тръгваш под нейния ритъм. Тя действа на мозъка, на тялото, на хормоните.
При нас, жените, хормоните често са объркани. Тъкмо излезем от пубертета, и влезем в климактериума / смее се…/ Ние сме склонни да страдаме за неща, за които не трябва да се страда. Обичаме да си създаваме такива проблеми. Мъжете гледат по-повърхностно на нещата. А жените обичаме да дълбаем и да си измисляме филми, в които сме главните героини. Това е може би липса на нещо.

📌 Дните ми минават много динамично.

Денят ми започва винаги около 6 часа и свършва към 22 – 23 часа и понякога съм изключително изтощена. През почти цялото време съм тук, в залата. Усещам коя жена за какво е дошла. Ако иска да отслабне за 5- 10 дни, значи или става въпрос за любов, или за море. И как да обясня, че не се свалят 5 кг за една седмица. Но и това го приемам и го пускам. Аз съм човекът, който да й обясни, че трябва да започне постепенно и да продължи с постоянство, и това, което иска, ще се случи. Хората трудно възприемат идеята, че нещата зависят от тях самите.
Те предпочитат да си дадат парите за нещо, което им обещава лесно отслабване. Не го препоръчвам. Не знаят какво наистина има вътре, как ще им повлияе на тялото, на хормоните,как ще се отрази според възрастта им и т.н. Движението е истинското решение! Ако не тук, то ей там, навън.

📌 Разреждането…

Фалшът в отношенията е нещо, което ме разрежда. Дразня се, когато някой дойде при мен с фалшиви претенции. Аз имам много хубава приказка за такива случаи: ”Мен баба ме е хранила с тикви и картофи”. Това е! Не ям пипала от октопод, поръсени с не знам какво. Това съм аз и съм станала човек. Не е нужно пред мен да блестиш и аз да се възхищавам, че ти сутрин закусваш октопод. Яж, каквото искаш! Не ме интересува! Наистина понякога реагирам на фалша малко рязко, с тази приказка – че аз съм едва ли не просто момиче и ям прости неща.

📌 Най-важно е да се чувстваш щастлив!

Ако трябва един пълен човек да го преведеш към промяната чрез спазване на теоретичните правила за сваляне на килограми – брой хранения на ден, брой калории, забранени храни и т.н., колко време ще издържи той на това? Щастлив ли ще бъде?
Килограми се качват, ако в дълъг период – 3, 4, 5, 6 месеца се тъпчеш с ориз, картофи, сладкиши и други калорични храни. Ако обичаш картофи, не се лишавай от тях. Те съдържат полезни вещества и за да ти се ядат, значи имаш нужда точно от това, което има в тях. Ние сме интелигентна система. За да ти се яде риба точно в този ден, значи имаш липса на нещо, което го има в рибата. Просто недей да преяждаш и да се тъпчеш. Яж с мярка от всичко, каквото ти се яде. След края на определен режим, хората обикновено започват да преяждат и килограмите се връщат отново.
Важно е да се храниш балансирано и да го чувстваш в ума и в тялото си. Например днес си излязла с приятелки, пиеш кафенце, хапваш тортичка, хубаво ти е на душата. Защото първо трябва да ти е хубаво на душата, за да ти стане хубаво и в тялото. Стресът от строгите режими унищожава. Защо сме болни? Защото сме под стрес. Не прави това, не прави онова. Само отрицание…не, не , не , не…И в един момент си казваш: „Е, не ми пука. Каквото и да става!”. И захвърляш всичко…
И така, ако сега, излизайки с приятелки си хапнеш торта и не мислиш колко калории е и какво ще стане – нищо няма да стане, ще ти стане хубаво от сладкото. Иначе отрицанието и вината задържат всички калории. Като изядеш тортата или сладоледа, раздвижи се, направи нещо, което ти харесва и тези погълнати калории ще изчезнат.

Посланието, което Вася отправя към жените:

Да са спокойни и свободни! Това е изключително важно. Не мога да обясня на много млади жени, че да потъпкват спокойствието и свободата си заради определен стандарт е безумно.
Пожелавам им да имат смелостта да са свободни в душата си и да се чувстват щастливи!

Василена Николова работи по проекти и инициативи за намаляване на тенденцията за затлъстяване при децата.
Сформира групи от жени с тегло над 100 кг при преференциални условия, защото знае колко трудно е за тях да започнат тренировки.
Периодично организира благотворителни инициативи.
Мисията й е да помага на хората да са здрави и щастливи.