Дъждовно ми е…

Душата ми плаче за прегръдка.

За пръсти, рисуващи обич.

За думи, разтварящи самотата.

За обещание, прогонващо страховете…

Все още е дъждовно, но…

Сама обгръщам раменете си.

Изпълвам сърцето си с обич.

Обгръщам лицето си в длани

И нежно си казвам:

Тук си. Има те. Дишаш. Обичаш. Мечтаеш…

Имаш толкова много. Не искай повече, а благодари!

Сълзата, тръгнала на пътешествие, пресъхва по пътя.

Сама си ставам дом.

Сама си ставам утро.

Сама създавам слънце и рисувам дъга.

И вече не плача.

Просто благодаря.