Животът е изкусен ваятел. Година след година ме моделираше толкова мъдро. Придаваше ми форма и същност.
Нараняваше ме, за да се науча на доброта. Предаваше ме, за да се уча на вярност. Пренебрегваше потребностите ми, за да събуди у мен желание да давам. Беше груб, за да знам как да бъда нежна. Причини ми болка, за да се науча да прощавам.
За да нося с мъдрост белезите от предишни рани и да пазя като безценен дар способността си да обичам.
Животът не спира да ме извайва, а аз не спирам да го обичам!
