Такава съм. Плача на филми. Мечтая на песни. Живея с книги.
Докосват ме хорски съдби. Натъжават ме чужди тъги.
Обичам простотата – в думите, в отношенията и в мечтите…
Без помпозност и суета.
Само сърце, изпълнено с любов и чистота.
Бягам от пошли помисли и ръце. От злоба и егоизъм. От предателства…
Пътят ми е чист и красив. Простичък и светъл. И на него са само истински важните хора и истински важните неща.
Не е изпълнен само с щастие. Понякога с мен върви тъгата, друг път самотата. Понякога компания ми прави и страхът…
Но вървя. И съм себе си… И това е достатъчно…
